Европа се нуждае от 300 млрд. евро за пускането на 5G

Европа трябва да вложи 300 млрд. евро (355 млрд. долара) в своята телекомуникационна инфраструктура до 2025 г., ако иска да въведе супер бързия 5G стандарт в блока от 27 държави, за да стимулира икономическия растеж и да използва потенциала на технологията, става ясно от публикуван в четвъртък доклад, цитиран от Ройтерс.

Проучването на консултантската фирма BCG, поръчано от лобистката група за телекомуникации Europe’s telecommunication network operators (ETNO), е публикувано в момент, в който Европейският съюз възлага големи надежди на 5G да го изведе от предизвиканата от пандемията на коронавируса рецесия и да поеме водещата роля в индустрията на устройствата, свързани с интернет.

Но телекомуникационните оператори в ЕС не са склонни да инвестират в 5G мрежи, които биха могли да поддържат интелигентните фабрики и самоуправляващите се автомобили на бъдещето, поради огромните разходи, като същевременно твърдят, че плановете за разширяване на бизнеса им чрез сливания, за да могат да поемат тези скъпи проекти, са затруднени от тежките антитръстови правила на ЕС.

„150 млрд. евро все още са необходими за постигане на сценарий с пълен 5G в Европа, докато допълнителни 150  млрд. евро са необходими за завършване на надграждането на фиксираната инфраструктура до гигабитови скорости“, се казва в доклада.

Забавянията при търговете за 5G спектъра - ефирни вълни, необходими на операторите, за да започнат да предлагат комерсиално 5G - поради пренасочване на фокуса на правителствата към противодействие на пандемията, също разочароваха индустрията.

В България през този месец бе спрян търгът на Комисията за регулиране на съобщенията за 5G честоти в спектъра 3.6 GHz. След като регулаторът раздаде три честотни ленти по 100 MHz на трите телекома, БТК оспори решението в съда и процедурата беше отложена. Нов търг ще се проведе в началото на април.

Проучването предлага няколко мерки, които правителствата и регулаторните органи могат да приложат за стимулиране на телекомуникационната индустрия.

„Една такава стъпка е преследването на нови модели на собственост, включващи доброволно споделяне на инфраструктура, което може да позволи по-бързо въвеждане, намалено цялостно въздействие върху околната среда и увеличен трансфер на знания между партньорите“, се казва в документа.

Разхлабване на правилата, за да се позволи на доставчиците на телекомуникационни услуги да си сътрудничат и да инвестират съвместно или да разделят изграждането на инфраструктурата от бизнеса с телекомуникационни услуги също са някои от предложенията.

Проучването призовава също така на операторите да бъде позволено да монетаризират трафика на данни в своите мрежи, за да наваксат изоставането от конкуренти като Google, Facebook, Microsoft и други технологични гиганти.